Имам огромна плюшена играчка вкъщи-такава, която сякаш оживя-и всеки ден ми носи утеха и изцеление, нейният скромен човек, който гребе-какане. Говоря, разбира се, за моята собствена гигантска плюшена играчка: създание, което е едновременно величествено и възхитително меко!
Тази гигантска плюшена играчка е масивна-с размерите на малък тигър. Когато ходи, той се движи с такава перченост, че на практика създава свой собствен бриз; излъчва такова излъчване на хладно господство, че просто не можете да устоите да протегнете ръка, за да го погалите добре. Но не се плашете от това; всъщност е доста безстрашен. От време на време то дори ще скочи върху горната част на хладилника, за да огледа „територията“ си отгоре-и нека ви кажа, гледката му там горе изглежда абсолютно епична!
Това, което ме пленява най-много обаче, е козината му-мека като облак и невероятно приятна на допир, на усещане точно като топка захарен памук. Винаги, когато посегна да го погаля, то послушно се настанява, позволявайки ми да се суете около него до насита; изражението на чисто блаженство върху малкото лице е достатъчно, за да разтопи сърцето на всеки. И след това има коремчето му-закръглено и пухкаво, с чудесна мека текстура, която прави невъзможно да устоя на няколко допълнителни разтривания всеки път, когато го докосна.
През повечето време то не обича нищо повече от излежаване на дивана, припичащо се на слънчева светлина. Неговото излъчване на лежерно задоволство е достатъчно, за да накара всеки, който гледа, да изпита пристъп на завист. Понякога става малко палаво и се качва на хладилника, но по-често избира просто да седи тихо до мен, носейки ми безкрайна топлина и радост.
